Thursday, July 24, 2014

Зидарят и неговия иск

Уважаеми господин застраховател,
    Във връзка с молбата Ви за допълнителна информация относно формуляр, попълнен от мен за настъпил инцидент, Ви информирам, че отбелязах като причина за инцидента „лошо планиране”. Вие пожелахте да получите по-обстойно обяснение, на което бих искал да представя описанието на цялото произшествие.
    Работя като зидар и специалността ми са тухлените стени. В деня на нещастното събитие работих сам на последния етаж на 6-етажна сграда. Когато приключих с работата си, забелязах, че са ми останали няколко тухли, които, както се оказа по-късно, тежат 120 кг. Вместо да пренеса тухлите на ръка до долу, реших да ги спусна със скрипеца, намиращ се отстрани на сградата, като напълня с тях един варел. След като застопорих въжето на нивото на земята, се качих до тухлите, натоварих ги във варела и го провиснах на въжето от шестия етаж. След това слязох до долу и развързах въжето, държейки го здраво, за да осигуря бавното спускане на 120-те кг. тухли. Както можете да се уверите от попълнения доклад за инцидента, моето тегло е 80 кг.
    В следствие на искреното ми удивление при рязкото ми изхвърляне нагоре, аз загубих присъствие на духа и забравих да пусна въжето. Не е нужно да споменавам, че изкачването ми нагоре продължи с нарастваща скорост. Около третия етаж се засякох с варела, летящ надолу с еднаква, но противоположна по посока засилка. Това обяснява фрактурата на черепа, по-маловажните охлузвания и счупената ключица, описани в Раздел 3 на формуляра за докладване на инцидент. Забавянето ми беше съвсем минимално, след което възкачването продължи, докато пръстите на дясната ми ръка не се забиха в макарата до втората става (което е споменато в раздела за по-маловажните наранявания от формуляра). За щастие по това време вече си възвърнах здравия разум и успях да стисна въжето още по-здраво, въпреки мъчителната болка, която вече започвах да изпитвам. Приблизително по същото време, обаче, варелът с тухлите се удари в земята, дъното му падна и вече освободен от тежестта на тухлите (120 кг.), той отново започна да тежи само около 20-тина кг. Моля отново да обърнете внимание на горецитираното ми собствено тегло.
Започнах стремглаво да летя надолу. Около третия етаж се срещнахме пак с варела. Това ми донесе два счупени глезена, счупен зъб и тежки разкъсвания по краката. Тук вече късметът ми май започна леко да проработва. Срещата с варела очевидно забави скоростта на падане достатъчно, за да предотврати по-сериозни последици и, когато се проснах на земята върху тухлите, пукнах само три гръбначни прешлена. Трудно ми е да го споделя, но докато лежах в агонизираща болка, без да съм в състояние да помръдна, вперил поглед в празния варел шест етажа над мен, аз отново загубих хладнокръвие и изпуснах въжето…

No comments:

Post a Comment